Прочетен: 700 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2011 23:00
Блага Димитрова
ПРИВЕЧЕР
Денят, когато си отива,
е много по-наситен,
освободен от яркостта,
в нюансите вглъбен,
открехнат към отвъд.
И много повече ти дава,
отнемайки ти повече.
Във восъчната му прозрачност
искрее обещание
за пчелна пита мед
и просълзена свещ.
Възможно е да превиши
и твоите очаквания,
и смътни опасения -
дори един невзрачен ден,
когато си отива.
Затуй да бъдем търпеливи
до края на деня.
1984
ПОВЕРИТЕЛНО
Когато запалим лампата
и светлината заобли
оброчен обръч край нас...
Поверително се отлепят
като плик на тайно писмо
заслепените ни клепачи.
И ние разгатваме шифъра.
От целия днешен въртоп,
от пяната шупнала в шепата -
се утайват на празната длан:
една дума,
един поглед,
една усмивка.
Скучайно нейде отронени.
Та нашата птича зеница
да зобне зрънце небе,
преди да я мракът иззоба.
1984
ОТГОВОРЪТ
Над метафизичните въпроси,
безпощадни в детските уста:
- Кой направи мрака и звездите?
- Де е краят на света? И проч.,
длъжният баща да може всичко
се замисляше озадачен,
втренчил поглед в пустото пространство
през тютюневия млечен път.
И отвръщаше смутен: - Не зная.
Колкото и странно, тъкмо този
липсващ отговор разпали в мен
неотложната, неутолима
жад за непостижимия всемир.
И сега, когато си настъпвам
сянката, оклюмала от път,
най-последния въпрос задавам,
най-детинския... И чувам пак
бащиния глас отвъд: - Не зная.
И отново тъкмо този нулев
отговор ми е секретен ключ.
Ще го стисна в шепа и ще тръгна
към самия звезден катинар.
Ще се спра, разтворена в безкрайност.
И пред мен с един светлинен ек
ще изщрака вечната ключалка -
чак тогава всичко ще прозра
в истинския отговор: - Не зная.
1986
НА ПЪТ
В сгъстената самота
сред тълпи по летища и гари,
с костенурковия пълзеж
на часа из транзитни чакални,
мои спътници, добре сте дошли,
попътни, разпятни мисли -
наемни убийци на времето
и на безкрайния път.
8 юли 1994
ГЛУХАРЧЕ
От своя собствен дъх
извътре съм взривена
и пръсната на вси страни
на мисли, чувства, спомени,
импулси, жестове, слова.
Несъвместима, несъвпадаща
сама със себе си.
Но всеки кълн отделеност,
по вятъра развят,
е цялостен до ядка,
стремителен до лъч
и диша свобода.
Прераждам се
от себе си чрез тях.
З юли 1994
ТАЙНСТВО
Крило до крило отлитат жерави.
От небе до небе, от сезон до сезон.
Строени в клин, пробиват облаци и мъгли.
Откъде тези сили, откъде дръзновение?
Сам жерав нивга не би долетял.
Енергийно поле се зарежда между крилете.
И то ги крепи високо над бездната...
От ръка до ръка все по-безпощадно
расте хладина, расте разстояние.
Все по-отчуждени, все по-незаедно.
Какво ни крепи все още в полет?
От пропаст до пропаст, от въпрос до въпрос?
Безимено тайнство ни влива енергия.
От памет до памет, от болка до болка.
От мъртви до живи, от живи до неродени.
Разпръснато ято в самотна взаимност.
*
Любовта те издига високо над теб самия
и те слива със звездния пулс на Всемира.
